“Ако днес си препълнен с човешко внимание до крайност, след това непременно ще усетиш цялата тревожност на човешкото пренебрежение. Успехът винаги е следван от енергиен спад, блясъкът от нервно напрежение, тъгата от радостна превъзбуда… така неизменно е, както денят следва нощта, понеделникът – неделята и пролетта – зимата. Човек се залъгва с представата за трайност, всичко хубаво ни се струва вечно, а логиката да го няма – чудовищна…”
–
Виолета Христова
