“Понякога дори не говоря. Потапям очи в чинията, чашата, книгата. Забравям какво е било, склонна съм да забравя какво и ще бъде. Ако можех, нямаше да съм така детайлна. Тялото ми, така привързано към мозъка, хрипти и подсмърча в някакъв негов си бунт. Не пия вода с часове, храня се с храна, която не виждам, не помирисвам. Пуша, защото мога, чакам да ми забранят.”
