nothing is accidental

“Говорете си. Накарай я да говори. А ти е по-добре да помълчиш и да я изслушаш. Няма значение какво ти казва. Не разсъждавай! Не анализирай! Тя има нужда САМО да я слушаш. И я гледай в очите. Докосвай я. Ще видиш, че в един момент ще започнеш да я чувстваш отново. И тя теб. Ще започнете отново да се разбирате с поглед. Жената се чувства, братле! Няма друг начин. Всичко друго са патерици. Трябва да трептите заедно, а за това е нужно време. Това е и моят проблем. Днес всичко трябва да става бързо, няма време да се разтрептите истински, между всички останали глупости. А любовта е пътешествие, не може да е цел. Пътешествие един към друг. И бос, и гол, и с мазоли по краката, не трябва да спираш да вървиш към нея. Опитай се пак да усетиш жената до себе си. Тя е истинска. Прекрасна е! От плът и кръв. Твоята Единствена! Беше луд по нея. Това не се забравя! Носи и цветя от време на време. Купи и нещо без повод. Ако си я слушал внимателно, ще знаеш точно какво. Нищо, че е казала, че не иска. Не я слушай буквално, чувствай я… когато ти каже, че всичко е наред, то обикновено не е… не се успокоявай, а я вземи в ръце и опитай да разбереш какво има. Понякога върши работа и да не разбереш, но просто не и обръщай гръб… И си спомни, за онези другите идиоти като мен, които си имат само възглавница…”